Автор: Димитър Тодоров
– Ама ти наистина ли искаш да те возя до летище Аеропарке? Не слушаш ли радио? – превеждам си по смисъл репликата на удивения шофьор на такси.
А денят беше започнал толкова приятно (и рано! Пусти джетлаг) с кафенце и мънчики кроасанчета (медиалунас, арж.) в първото отворено, едва пометено, кафене на площад Италия, в квартал Палермо, Буенос Айрес. И ето ти сега притеснения за изпускане на самолет и кораб.
Шофьорът все по-възбудено се опитваше нещо да ме пита и нещо да ме предупреждава за канцелирани полети и затворено летище, демонстарция и искания, като вметна и думата бомба. По радиото също споменаха няколко пъти Аеропраке Хосе Нюбъри в контекст на нещо, което с елементарните си знания и интуиция по испански си преведох като манифестация и блокирани улици с двукилометрови задръствания.
Доста далеч от истината! Оказа се, че стачка и демонстрация наистина има, но само на служителите на една от авиокомпаниите и само в тяхната половина на салона за регистрация на пътниците. Вярно – с барабани, знамена и шумни скандирания. Но без да се пречакат на конкуренцията. С която по случайност си бях избрал да летя аз.
Аржентина е цял субконтинент. От столицата до южното ъгълче отнема повече от три и половина часа полет с MD83. И още около час, докато ти разтоварят багажа.
Градчето Ушуая е краен пост на аржентинската колонизацията на „дивия юг“, родеещо се с „дивия запад“ от американските филми и излъчващо духа на крайни субполярни пристанища като Лонгиърбин на Шпицберген. Макар и да е, разбира се, много по-близо до Екватора (54 градуса ширина). В сравнение с него чилийската Пунта Аренас отвъд Магелановия проток е улегнал европейски индустриален център с традиции. Тук освен авантюристите, привлечените от ниските данъци колонисти, моряците и докерите през лятото (а според непотвърдени сведения – и през зимата) властват и туристите. Около които се върти гладко смазана машина с две основни двигателя – Антарктида и Патагония. Мене ме е привлякла Антарктида, но и от патагонска Огнена земя не бих пропуснал да опитам.
Почвайки с разходка до кормораните и морските лъвове в пролива Бийгъл. Не очаквах, че Огнена земя е толкова планинска. Снегът не се е стопил от планините, което допринася за фотогеничността на пейзажа. Като Рила през юни. По линията на ерозията познаваш докъде е стигал ледникът, отстъпил място на морето в някакъв момент, който според корабния сладкодумец Фредерико се падал преди 7000 години.
– Планините от тая страна са на Аржентина, а оттатък – на Чили. Но никой не обича Чили.
– Зашо пък?
– Защото са добре организирани и знаят какво искат. А ние не сме сериозни. И губим всички войни и дипломатически спорове. Ето чилийците, пет години след независимостта си, си написали конституция, в която си вписали докъде си представят, че им се простира територията. При положение, че тогава (20-те на XIX век) са били шепа фермери около Сантиаго. А на нас са ни трябвали 50 години вътрешни боричкания, докато си приемем устав. И сме изтървали половината Огнена земя.
– И всичките Фолклендски острови, – си мисля ехидно аз.
Остави отговор