Коледа в Доломитите

Автор Антоанета Иванова

По принцип не обичам снега, но синът ми е запален скиор и реших да му подаря за Коледа ски ваканция в Доломитите. Цялата организация по пътуването направиха брат ми и неговият приятел. Те познават добре Доломитите, тъй като от няколко години ходят там на ски. Тази година скиорската дестинация беше градчето Моена. То се намира в ски зоната Тревали-Моена-Сан Пелегрино. Италианските Доломити са разделени на 12 ски зони, като най-известните са Кортина Д’Ампецо и Вал Гардена.

Решихме на отиване да вземем цялото разстояние наведнъж, а на връщане да спим една нощ в Загреб. Моена е на 1300 км. от София, като пътят е предимно магистрали. Тръгнахме много рано сутринта от София и поехме по скучните, но добре поддържани магистрали през Сърбия, Хърватска и Словения. Едва в Словения пейзажът започна да се променя и да се виждат в далечината планини. В ранния следобед започнахме да навлизаме в Доломитите. Те са много внушителни, но някак голи в сравнение с нашите планини. Навлизайки в Доломитите скиорите от компанията се притесниха, че няма сняг по планинските зъбери, но на следващия ден се оказа, че пистите са покрити със сняг и перфектно обработени.

За да спестим километри и време решихме да минем през прохода Сан Пелегрино. Той е много тежък за преминаване, особено когато е тъмно. Имах чувството, че завоите никога няма да свършат. Но те все пак свършиха и ние пристигнахме в Моена. Градчето ни посрещна грейнало с коледната си украса. Италианците знаят как да посрещат Коледа. В Моена имаше коледен базар, няколко коледни концерта (ние посетихме този в катедралата) и коледна украса в целия град.

Настанихме се и тръгнахме да разгледаме градчето. Оказа се, че къщата, която бяхме резервирали, е в самия център на града, близо до магазини и заведения, и до спирката на ски автобуса. В Доломитите всичко е организирано така, че да създава максимално удобство на скиорите. Във всяка ски зона има няколко писти и до тях пътуват ски автобуси, които са редовни и много комфортни. Град Моена се намира в центъра на ски зоната Тревали-Моена-Сан Пелегрино и от там тръгват автобуси за всички писти в зоната.

Моена е малко градче, но много красиво и  уютно, с малки планински дървени хотелчета и къщи, оградено от планински върхове. Градът е разположен няколко хълма. През него преминава река Авизио и на няколко места в реката бяха направени ледени фонтани.

Въпреки че не карам ски и недолюбвам снега на два пъти се качих на пистите. Невероятно красиво е да се види планината отгоре, а и никога преди това не бях се качвала на гондола.

Горе на пистите всичко е добре уредено, има уютни заведения с вкусна храна. Направи ми впечатление, че цените не се различаваха съществено от тези в заведенията в Моена.

И двата дни на връщане си направихме разходка до Моена. В района има много добре поддържани и маркирани туристически пътеки. Разхождайки се пеш до градчето, оценихме отново на какво идеално място се намира къщата ни.

На 25 декември решихме да си дадем почивка и да се разходим до съседните градчета. Всички си приличаха по алпийските къщи и хотели с много рисунки и дърворезба, по катедралите в центъра на градчетата, чистотата и уюта. Но наред с приликите, всяко градче имаше собствена атмосфера.

Тъй като бяхме в къща предпочитахме вечер да си готвим сами, но на Коледа посетихме тиролски ресторант. Беше различно от това, което съм свикнала да ям в Италия, но много вкусно. В менюто имаше много ястия от дивеч.

Вечерта на Коледа заваля сняг. През целия следващ ден валя, а на 27-ми грейна слънце и планината се показа пред нас бяла и невероятно красива.

Е, имаше и някои недотам приятни изненади. Очаквахме, че сутринта улиците и пътищата ще са почистени, но се оказа че италианците са не по-малко мързеливи от нас българите.

За съжаление ваканцията мина много бързо и трябваше да потеглим обратно към България. Тъй като имахме резервирана нощувка в Загреб, решихме да тръгнем по-късно от Моена. Освен това на никой не му се караше по тъмно отново през Сан Пелегрино. На връщане минахме по същия път, но всичко изглеждаше по-различно – много бяло и сякаш по красиво.

Привечер пристигнахме в Загреб. Вечерта се разходихме в центъра и отново бях очарована от столицата на Хърватска.

На следващия ден тръгнахме към София. Всичко беше обвито в мъгла. Времето беше в синхрон с тъжното ни настроение, че почивката е свършила.