Автор: Боби Ханджиев
Всъщност първият екшън се разиграва във влака София – Истанбул. Мургава гражданка с дузината си деца някак си се промъква в спалния вагон, не без доволно количество шум. След продължителна словесна (а може би не само) схватка със шафнера е изгонена на границата. Два часа формалности на Свиленград/Капъкуле и най-после спокойствие.
В Истанбул – дъжд, улични търговци предлагат евтини китайски чадъри на десеторна цена. В хостела американци мудно пият бира и гледат футбол – американски, разбира се. След кратка дрямка, прекъсвана от блъскане на врати и крясъци на различни езици от съседните стаи се измъкваме на разходка.
Ключът към приятно прекарване в Истанбул са фериботите, но не ония, рекламирани с крясъци „Босфор, Босфор“, а градския фериботен транспорт. Пък и балък-екмеците (риба в хляб и салатка), които се продават на цени за балъци в европейската част, са също толкова добри и два пъти по-евтини в азиатската. Самото пътуване с ферибота си заслужава!
Време е за пренастройка – летище Ататюрк, Боинг 737 и кацаме.
Скромната гордост на соцтуризма – Батуми
– Такси, а?
– Не, не, мерси.
– Такси бе, такси? Не? Ами валута да ти обменим? Какво като банката е отсреща, по-добър курс ще ти дам!
Таксиджиите на батумското летище предлагат всичко и се отказват трудно. Ако не си съгласен, имат още аргументи – „до гарата е 18 километра, множко е за ходене, а маршрутка няма, хъ-хъ“ (джигитска усмивка). Десет долара, к`во му плащаш?
То наистина не е много, ама се заинатих. Оказа се за добро. Маршрутки може и да няма (всъщност има), но има автобус – за 30 тетри (25 български стотинки) те вози из целия град, чак до гарата, която всъщност не е в Батуми а в съседното градче с непроизносимо име.
А аз си мислех, че унгарският е ужасен. Няма такова нещо – поне азбуката се чете. Я опитай с грузинската! В Батуми поне има доста неща на латиница или пък на руски. „Квартиры“ например има навсякъде – посрещат рускоговорящите туристи, които май са почти единствените, посещаващи каменистия плаж на позагубилия соц славата си курорт.
Също има и аджарско хачапури, и много хляб – например с пържени картофки, с още хачапури, а може би и хляб с хляб. Но преди да похапнем трябва да си вземем билети за нощния влак за Тбилиси. Лежачий места? Нет? А что есть? Не разбрах, но нещо има, купуваме го. Оказват се седящи места. Все още не подозираме какво означава това.
Технически Батуми е столица на автономна република Аджария, анексирана от османците през 17 век, останала полуавтономна през соц времената, преживяла диктатурата на Абашидзе и затворените очи на Шевернадзе, за да доживее спокойните времена при връщането си към Грузия при Саакашвили. За разлика от другите две автономни републики на грузинска територия – Абхазия и Южна Осетия – тук в момента предпочитат да пият разливно пиво „Батуми“ с картофки вместо коктейл „Моллотов“ със шрапнели.
Практически единствената съществена разлика е в знамето на Аджария, което съдържа грузинското знаме в единия си ъгъл. А да, и езикът бил диалект на грузинския, но това за нас имаше толкова значение, колкото разликата между китайските дзин и мандарин. Държавна граница няма, сепаратисти също, или поне не ги видяхме.
Остави отговор