Автор: Лора Василева
„Ние сме двама ентусиасти-мечтатели, които искат да обиколят Майката Земя и разгледат красотите й преди напълно да са изчезнали или бетонирани… защото в днешно време Земята се променя по-бързо от всякога, а ние, загледани в дребното си ежедневие, не забелязваме това.
Земята не е ресурс, който трябва да се употреби и не е ничия собственост. Тя е наша, на всички нас. Не само на нас – човеците. Тя е на всички други животни и растения. Нямаме право да я ограждаме с огради и да не позволяваме на другите обитатели да се движат свободно навсякъде. Понякога дори забраняваме на хората да се движат свободно…
Избиваме всички животни без причина. Хората вече нямат естествен враг. Единственият ни враг сме самите ние – хората. И ние в нашето пътуване го усещаме най-добре. Не се страхуваме от мечки и вълци, единствената опасност на пътя са лошите хора.
Спим само на палатка и си признаваме, че е доста трудно в този урбанизиран и „цивилизован“ свят на Стария континент Европа. По принцип спането навън е забранено почти навсякъде! Не звучи ли абсурдно, забранено е да легнеш на Майката Земя и да заспиш – най-естественото нещо на света. А колко е приятно да се събудиш сутрин на поляната или до реката, да не виждаш стени и прозорци, а звезди и луна…
Искаме да обиколим всички континенти, да видим всички планини, да плуваме във всички океани, като търсим места, все още незавладени от цивилизацията и хора, които живеят простичко и се радват на простите неща, интересни култури и общности… отговори на нашите въпроси…
Не ни харесва забързания модел на живот в днешно време. Вечното съревнование кой има по-хубава кола, кой има по-доходна работа… и в тази надпревара понякога забравяме своята същност…
Нашето пътуване няма срокове, няма определен маршрут. Като начало се насочихме на запад, през Европа към Африка … идеята е да продължим с кораб към Южна Америка, но къде ще сме утре дори ние не знаем… Ще се опитаме да не използваме самолети … може би понякога влакове (където стопът е невъзможен или много опасен)… но основната част от пътя сме на стоп… с размахани десни палци и усмивки на лицата. Имаме време да почакаме на пътя… целият ни живот е наш.
Лора и Евгени“
––––––––––––––––––––––––––
От Редактора: Следват избрани откъси и снимки от пътешествието на Лора и Евгени през Швейцария и Мароко. За да продължите да следите пътуването им, посещавайте блога им „Споделянето е всичко“
––––––––––––––––––––––––––
31 август 2010, вторник
Швейцария
В Швейцария попаднахме „неочаквано“, след като ни взе хърватин от началото на Словения чак до Цюрих. От начало мислихме да се возим до Любляна и да останем там седмица, но като разбрахме, че ще прекосим цяла Словения, северна Италия и почти цяла Швейцария, решихме да се повозим с него. Пътуването беше дълго и изчерпателно. Той караше бързо, но въпреки това отне цял ден минаването на 850-километровото разстояние. Псуваше доста като типичен хърватин и не говореше английски. За сметка на това имахме търпение и ние и той за да се разберем на балкански език.
Имаше доста странно куче на 13 години на име Били. То стоеше отпред до шофьора, а ние – на задната седалка. Черпи ни сандвичи, кафета, плодове и какви ли не неща. Като влязохме в Швейцария ни беше като гид. Минахме през планински проход на 2400 нмв и спираше на доста места да ни показва красотата на Алпите и да ни снима.
Накрая на пътуването ни покани да спим в някаква стара негова къща в покрайнините на Цюрих, която не беше никак зле и имаше вода (но не и ток). Комарите навсякъде са досадни без изключение дори в Швейцария. Всичко друго е перфектно чисто и подредено. Веднъж дори имаше пластмасов боклук покрай пътя и всеки, който минеше го гледаше, питаше дали не е наш и се чудеше какво да го прави… нямаше пликчета и опаковки покрай шосетата като у нас. Тревата навсякъде е перфектно окосена и ярко зелена. Езерата са огромни и навсякъде. След като се наспахме в къщичката на хърватина, хванахме стопа към Алпите. Не може да отидеш в Швейцария и да не отделиш достатъчно време за разходка в Алпите.
И така, излязохме на пътя и ни качваше кола след кола, половината от шофьорите не знаеха английски, но Лора знае малко немски и успявахме да се разберем. Стигнахме с поне 10 коли до един проход Клаузенпас на 2000 мнв. и решихме да останем там да намерим място за къмпиране. Повечето хора, които питахме за закона спрямо спането на палатка и къмпирането сред природата, ни казваха, че е забранено. Но нямаше никакви проблеми, намерихме си място сред многото крави и си опънахме палатката. Не след дълго заваля дъжд и не спря два дни. На третия ден изгря Слънчо и решихме да се качим до ледника на 3200 мнв. След като се качихме и видяхме цялата безкрайност и мащаб на Алпите решихме, че сме готови да продължим пътуването към нови територии. Не видяхме много хора по пътеката нагоре. Върнахме се при палатката и никой не ни беше пипнал багажа. Събрахме си раниците и тръгнахме…
Веднага ни взе един 80-годишен швейцарец, горд от страната си ни обясняваше кое-какво е, доста развълнувано, но само на немски. С него стигнахме до Цюрих и продължихме стопа в посока Базел. Спахме в близост до селце в покрайнините на Цюрих. На сутринта продължихме към Базел и на една бензиностанция видяхме единствените колеги-стопаджии в Швейцария. Рускиня и българин, пътуващи от Барселона до Gersbach/Германия. Много приятно е да засечеш българин и то на стоп. Казаха ни адреса на Rainbow феста в Германия и ние решихме да сменим посоката от Франция на Германия и вечерта вече бяхме там. Целият ден имаше доста интернационален стоп – Албанец, Кюрд, Тибетец, Чехкиня, Немец, Венецуелец…почти без швейцарци (явно в Швейцария има доста емигранти).
Остави отговор