По-късно вечерта срещнахме друг добър мароканец, който не се опитваше да ни продаде нищо, а само да си говори с нас. Каза, че е живял четири години в Европа – Франция и Испания, но го бяха екстрадирали от там защото нямал документи. Пътуването за тях в Европа беше доста трудно. Той самият беше минал Гибралтар скрит в камион. Някой път се налага да плуваш и под лодките. Но въпреки това той стоеше в Танжер и чакаше удобен момент да се върне в Европа. „I have to suffer to succeed“. Знаеше испански, френски, английски и арабски и искаше да научи немски за да отиде в Германия. Знаеше много за страните по света, за хората и за живота. Показа ни хубавите места в Мароко и Африка и ни даде ценни съвети за нашето пътуване. „Късметлии сте, че сте родени в Европа“ каза „защото имате свободата да пътувате“. Не за първи път чувахме тези думи и се замисляхме колко неравностойно е всичко от самото ти раждане. Хората не се раждат равни. Още от мястото, където се родят зависи тяхната свобода цял живот. „В Мароко всеки е добре дошъл. На никой не му трябва виза дори и на китайците“. Говорихме си с удоволствие цяла нощ и на сутринта решихме да продължим към Фес.
***
На сутринта ни закара до центъра на Фес един мароканец, който всъщност отиваше към Испания. Беше в обратната посока – към Танжер, но заради нас се върна във Фес и даже ни черпи по един сок от портокали. Още със слизането от колата ни налазиха да ни предлагат хашиш, хотели и каквото друго могат… Това беше само началото на суматохата във Фес. Щом влязохме в медината (старият център, ограден със стени) не можехме да си отдъхнем и за минута от досадни продавачи и гидове. Всеки те зарибяваше с нещо – яж при мен, купи от мен, ела с мен да те водя… всичко беше „best quality“ и „best price“ – изрази, които будеха съмнение след десетия път и накрая смях. Малките улички бяха буквално като лабиринти, много от които със задънен край. Претъпкани с хора, магазинчета, животни, всички изглеждаха еднакви и да се загубиш беше неизбежно. Едно момченце се опитваше да ни бъде гид като повтаряше през цялото време „for free“, но разбира се накрая поиска пари. Когато му казахме „for free“, то отговори: „Nothing is free. In Fes everything is commission“.
Остави отговор